Наскоро излязоха данните на Евростат за брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от ЕС за третото тримесечие на 2014г. Мненията относно изнесената информация бяха разнопосочни – имаше оптимистични, според които ЕС се възстановява от кризата, имаше и по-песимистични, според които ЕС върви към икономически застой. Моята позиция е, че статистическите данни не дават повод за особен оптимизъм относно икономиката на ЕС.

От информацията на Евростат става ясно, че БВП нараства с 0.2% в еврозоната и с 0.3 % в ЕС за третото тримесечие на годината. На годишна база ръстът е от 0.8% за еврозоната (сравнено със същия период на миналата година) и от 1.3% за ЕС. Въпреки регистрирания растеж се вижда, че възстановяването на европейската икономика е бавно и несигурно. За сравнение американската икономика отчита ръст от 3.9% през третото тримесечие на 2014г. Ако се вгледаме в данните по страни, ще видим ясно, че локомотивът на ЕС – Германия, отбелязва ръст  с 0.1% на тримесечна база и с 1.2% на годишна база. Макар че Германия избягва рецесията през третото тримесечиe, прогнозите са неясни заради кризата в Украйна  и слабото представяне на германския износ, за което стана въпрос по-рано през годината. Ако германската икономика не започне да расте с по-стабилни темпове, то това ще рефлектира негативно и върху икономиките на другите държави членки (включително и върху България). Най-положителното, което може да се каже за френската икономика е, че изобщо регистрира някакъв растеж (0.3 % за тримесечие и  0.4% на годишна база). Франция продължава да страда от липса на реформи, прекалено висок държавен дълг, високо данъчно облагане и раздута администрация. Според прогнозите на Европейската комисия Франция ще остане в икономическа стагнация и през 2015г. Обнадеждаващи са данните за Гърция, която регистрира растеж на годишна база от 1.4%, което макар и малко, е някакво постижение предвид  дълбоката криза, през която южната ни съседка премина. Също така може да се каже, че и другите страни, които бяха засегнати от дълговата криза в еврозоната като Ирландия и Испания , отбелязват признаци на съживяване. От изнесената информация става ясно, че най-добре представящите се икономики на годишна база са тези на Полша (3.4%), Румъния (3.3%), Унгария (3.1%), Великобритания (3 %), Литва (2.6%). Италианската икономика изглежда затънала в криза, която я оставя без особени положителни перспективи. Безработицата за целия ЕС е 11.5%, като младежката безработица все още е сравнително висока, особено в държави като споменатата Италия. Инфлацията продължава да бъде ниска, като отбелязва ръст с 0.4 % в еврозоната и 0.5% в ЕС. За това играе роля и спадът в цените на петрола през годината. За България стана ясно, че нашата икономика има ръст на БВП от 1.6% на годишна база, безработица от 10.8% за третото тримесечие на 2014г. и инфлация от 0.9% за октомври (тук данните са на НСИ).

Какво можем да кажем отвъд сухата статистика? Изводът, който се набива на очи, е, че ЕС продължава да страда от редица проблеми, въпреки че икономиката му се държи над нулата. Все пак трябва да отчетем и факта, че растежът на Съюза през тази година беше подложен на сериозни геополитически трусове като войната в Източна Украйна и „играта на санкции с Русия“. Стимулите, използвани от Европейската централна банка и президентът Марио Драги, до момента не дават сериозен ефект, да не говорим, че някои от тях предизвикаха негативна реакция от страна на Германия. Новата Европейска комисия с председател Жан-Клод Юнкер, която дойде именно с ангажимент да подпомогне възстановяването на ЕС и борбата с безработицата, още от самото си създаване е подложена на натиск от страна на крайните формации в Европейския парламент. Самият Юнкер също има доста главоболия, свързани най-вече с данъчната афера, в която се оказа замесен докато е бил премиер на Люксембург.

Какво да се предприеме? Икономическите неволи и предизвикателства пред Съюза не са нещо ново, нито нещо необичайно. ЕС страда от една болест, която се нарича свръхрегулация и бюрокрация. Тя е характерна както за европейските институции, така и за много от страните членки. Голяма част от европейското, както и от националното законодателство на страните членки, де факто действа като спирачка за бизнеса и затруднява растежа. Затова първата стъпка трябва да бъде дерегулация за редица сектори, най-вече за пазара на труда. Особено голямо значение трябва да се обърне на високотехнологичните сектори, които са с висока добавена стойност и с висока степен на иновации. Предстоящото търговско споразумение със САЩ също може да има положителен и освежаващ ефект върху европейската икономика, но за това е необходимо и европейските фирми да са достатъчно конкурентоспособни. Важни са и детайлите, които ще бъдат заложени в него. По отношение на вече изтъркалата се дискусия „разходи срещу икономии“ няма какво да се добави, а е достатъчно да се види, че в много държави членки не само, че нямаше „затягане на коланите“, но дори напротив. Резултатите далеч не са обнадеждаващи за съжаление на привържениците на „фискалните стимули“. Разбира се, всички препоръки дотук важат при уговорката „при равни други условия“, защото европейската икономика е изложена на риск от много външни икономически и неикономически фактори. Реформите обаче са необходими, ако ЕС иска да се върне уверено на пътя на растежа, а да не остане в положението на застой.