Излизането на Гърция от еврозоната изглежда все по-вероятно. Макар че някои  финансисти са на мнение, че има възможност Гърция да фалира, но да остане във валутния съюз, то това ще бъде много трудно, ако не и невъзможно. Разбира се, преговорите в момента се намират в една критична фаза, в която се използват активно средства като блъф и манипулация, така че е трудно да кажем до каква степен действително споразумението между Атина и кредиторите е далеч. Въпреки това не е зле да се разсъждава върху въпроса:  какво би станало, ако Гърция поиска да излезе от валутния съюз?
Основният проблем пред тази дилема  е, че Лисабонският договор не дава никакви предписания какво да се прави в ситуация, при която дадена страна членка поиска да излезе от еврозоната или се окаже пред трайна невъзможност да изпълнява задълженията си като част единната валута. Респективно, евентуално излизане на Гърция от еврозоната би означавало и излизане от ЕС – нещо, което Брюксел (а и Берлин) надали би искал да се случи. Напускане на ЕС от страна на Гърция би било отлична възможност за Путин да привлече Атина в своята сфера на влияние, което ще подсили позициите му на Балканския полуостров.  Ако приемем, че и руско-турските отношения се развиват благоприятно за Кремъл, привличането и на Гърция вече би било загуба за ЕС. Гърция е от съществена важност за Европа и НАТО, макар че беше доста пренебрегвана след края на Студената война. Неслучайно финансовият министър на САЩ Джейкъб Лю започна да оказва натиск върху европейските страни да направят компромис с Атина. Дали евролидерите ще се огънат, предстои да видим. Но, ако ЕС иска да махне Гърция от еврозоната, а  да я остави в Съюза, трябва да предприеме серия от юридически акробатики, за да задържи южната ни съседка като част от Общността. Най-трудното препятствие пред тази цел е, че всяка една промяна на първичното законодателство на ЕС изисква одобрението на всички страни членки. Време за такава дълга и сложна процедура просто няма. Впрочем, дори самата процедура по изключване на държава членка би отнела дълъг период от време. В тази ситуация може би единственият що-годе приемлив изход е „Командно дишане“ или контролирано излизане от еврозоната – кредиторите да осигурят възможност за Гърция да избегне фалита поне за известно време,  докато се одобрят необходимите процедури на европейско равнище, а след това да оставят Атина да фалира, но едновременно с това да се задържи в ЕС. Този вариант също изглежда труден и леко фантастичен, а и не е ясно дали самите гърци биха го приели, но предвид създалото се положение, е трудно да се мисли за нещо друго.
Това, което казахме дотук, е възможност, която е много крайна. Не е изключен вариантът Гърция и Тройката да се разберат преди да се е стигнало до такъв казус. Но определено е пропуск от страна на Съюза, че от 2012 г. насам не разработи никаква възможност за напускане на еврозоната, въпреки че още миналата криза със страните от Южна Европа доказа, че това е един реален вариант. Европейските договори предвиждат все по-тесен съюз между народите, но като че ли никой не допуска, че този по-тесен съюз невинаги е възможен, особено що се отнася до Икономическия и валутен съюз. Проблемите са много и най-вече структурни, предизвикателствата също. Предстои да видим развръзката.