Блогът на valpop :: Европейски противоречия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.02.2015 19:56 - Европейски противоречия

Автор: valpop Категория: Политика

Прочетен: 1251 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.06.2015 23:44

Миналата седмица в статията си за "Капитал" споменах за проблемите в ЕС, симптом на които се явява победата на СИРИЗА в Гърция. Икономическата стагнация, липсата на перспектива пред много европейци, както и все по-големите настроения срещу германската хегемония в Европа, водят до популярност на всякакви крайни формации на Стария континент. В моята статия споменах за публикацията на американската агенция "Стратфор", в която се говореше за липсата на единство в Европейския съюз. Поради факта, че проблемът с единството се явява основен източник на всички останали разделения и противоречия в Съюза, смятам, че той заслужава по-голямо внимание.
Още от създаването на Европейската общност за въглища и стомана се лансира идеята за "интеграция стъпка по стъпка". Прагматичността на Жан Моне (който е бивш търговец) му помага да осъзнае, че Европа няма как да постигне високо ниво на обединение изведнъж, а за това са необходими постепенни действия от европейските държави. Европейските общности, които са основани именно на интеграция най-вече в икономиката, създават основата на един бъдещ съюз, който трябва да става все по-единен и сплотен. И ако все пак ЕС е достигнал до сравнително високо ниво на интеграция в областта на икономиката, то в редица други сфери подобно единство е все още далеч. Като пример може да се посочи европейската външна политика, в която, както доказа и кризата в Украйна, решаващо значение имат държавите членки и техните интереси. Почти всеки опит за прехвърляне на повече национален суверенитет към европейските институции поражда дискусии, несъгласия и противоречия. Тук особено силно се откроява позицията на Великобритания, която вече сериозно обмисля оттеглянето си от Съюза. Какво пречи на европейското единство?
Едно от най-честите обяснения, което споделям и аз, търси отговора на горния въпрос в културните различия между отделните страни членки. ЕС е съставен от държави, които са доста различни в културно, историческо и географско отношение. Тези различия пораждат скептицизъм в отделните страни винаги, когато стане въпрос за по-голяма интеграция. Достатъчно е да припомним неуспешните референдуми за конституция на Европа преди близо 10 години или ирландския скептицизъм спрямо Лисабонския договор. Страни като Германия, Чехия и България, които се различават сериозно по отношение на култура, религия и история, трудно биха могли да образуват едно цяло. Това би могло да се случи само при условие, че имаме някаква базова основа от ценности, които да ни свързват. Налице ли са такива ценности в ЕС? Моят отговор е по-скоро отрицателен. За да може една страна да се присъедини към Съюза, тя трябва да покрива определени критерии (така наречените "Копенхагенски критерии"). Те съдържат по-скоро политически, икономически и правни аспекти, които трудно бихме могли да изтъкнем като някаква база на европейската идентичност. Не защото демокрацията, правата на човека и пазарната икономика не са съществена част от европейския проект, а защото те са по-скоро елемент от европейската политическа и икономическа архитектура. Европа не трябва да си измисля нови ценности, а просто трябва да се върне към своята история и своите корени. Точно там тя би намерила това, което й е необходимо, за да бъде единна. Една Европа, преосмислила своето минало и възродила своята култура, би била несъмнено по-силна.
Колкото и важна да е културата обаче, въпросът с европейското единство има и много важен икономически и политически нюанс. Разликата между Португалия и Германия в икономическо отношение е толкова голяма, че човек трудно би си представил, че те са членки на един общ клуб. Тези различия съществуваха и преди кризата, тя просто ги направи видими. Както направи видими и проблемите в еврозоната. Сегашният инвестиционен план на Юнкер, който има за цел именно да излекува болния ЕС е амбициозен, но и доста неясен и съмнителен. Ако Европейската комисия не намери правилния път към икономическо възстановяване, то всякакви намерения за укрепване на ЕС ще бъдат просто илюзия. В политически план мощта на Берлин вече започна да плаши много от членовете. Несъгласието на множество европейски политици с водената политика от страна на ЕС, и по-специално с Германия, заплашва да бъде искрата, която да подпали общия дом. Тук вече е необходимо само едно - диалог. Това дори може да означава Германия да отстъпи по някои въпроси, които не са от чак такава значимост за нея. Но все пак това би бил един жест, който ще докаже на останалите страни членки, че тяхната позиция има значение.
Като трета основна причина за липсата на единство в ЕС можем да посочим самия ЕС в сегашното му състояние. Поразходете се из всеки един по-голям европейски град и попитайте хората какви са функциите на водещите европейски институции. Мнозина просто няма да могат да отговорят. С годините ЕС си създаде образа на една тромава бюрократична машина, която в много сфери по-скоро пречи, отколкото помага. Всички си спомняме за абсурдните регулации от типа на "щастливите кокошки". Решението е ясно - Съюзът трябва да се приближи повече до европейските граждани и да бъде адекватен на техните проблеми. За тази цел, разбира се, е важна и инициативата на всеки отделен европеец, който вече има своите възможности за влияние върху европейската политика.
И накрая нека си зададем въпроса - а всъщност трябва ли ЕС да става по-единен? Дали в сегашния модел на междуправителствени и супранационални отношения не се крие необходимият баланс? Това е въпрос, чийто отговор всеки сам може да избере. Бъдещето ще покаже кои са били правите. Дано обаче това се случи безпроблемно.

Нагоре